Село Каменица в софийска област няма нищо общо с това, което се намира на територията на област Благоевград или с известната българска марка бира. Става въпрос за съвпадения в имената, но до голяма степен приликите се изчерпват до тук. Географията на селото може да се обобщи с няколко изречения, но най-същественото е може би сравнително късното падане на сланите. Това пък се дължи на високата надморска височина, а сланите през пролетния период няма как да не дават неблагоприятно отражение върху отглеждането на редица селскостопански земеделски култури. Там могат да се открият почти всички познати сортове сливи, ябълки и круши за страната, а повечето от къщите имат прокарани водопровод и електричество. Въпреки че селото е малко по площ, то привлича туристи от страната поради своята близост с известния ловен резерват. Там има както дивеч, така и възможности за риболов, а това са хобита на много от мъжете на средна или пенсионна възраст.
Река Тополница е тази, която произвежда необходимата вода за района заедно с прилежащите нейни по-малки и големи притоци. Пак в тази връзка трябва да се каже нещо за условията за ловене на риба. В радуис не повече от 15 километра вън от селото се намират два микроязовира, които са в състояние да задоволят нуждите на запалените рибари любители. Освен това Тополница има и изградени няколко бента, около които също може да се лови риба. В село Поибрене, намиращо се на относителна близка дистанция от малкото софийско населено място, се намира най-близко разположената минерална баня. Само двадесет километра разделят двете села едно от друго, а населението е изцяло българско. Може би от тук следва логичният извод, че изповядваната религия там е християнството, така или иначе най-масовата религия за страната. В някои градове живеят и други етнически групи, които свободно изповядват предпочитаната от тях религия. От периода пети или шести век край селото е запазена еднокалибрена църква, която и днес може да се види и представлява една от местните исторически забележителности. Другата такава пък са останки от антична крепост, вероятно белег от далечни битки в още по-далечни и непредставими за нас времена.
Село Каменица е известно особено ярко в епохата на бъларското Възраждане, когато нацията ни узрява и се надига срещу османския гнет. Населението участва активно в най-важното и кръвопролитно въстание – Априлското. Предвидено да избухне първоначално на първи май, искрата му пламва малко по-рано – на двадесети април. Много градове начело с Копривщица смело се хвърлят в неравностойна битка с града и заплащат с опустошаването си и убийствата по жесток начин на местното население. В съответствие с взетите в Оборище решения, селото се замозапалва и за целия средногорски окръг остава единственото, дръзнало да направи това. От същото село има участници, заплатили с живота си за участие в друг важен политически проект за страната ни – Втората балканска война. Тя остава в историята с друго име – Междусъюзническа. Освен споменатите исторически забележителности в лицето на останките от крепостта и църквата от шести век, на територията на селото се намира и Чешмата на Дядо Луко 1 300 години България.
